Стваралаштво

Представљамо

Вести

Упознај Србију

Регионална сарадња

Одрасли за децу

Слободно време

Златни радови

Изложба

» » » ТВОРЧЕСТВОТО В НАС


Табла Часопис 13:00:00 0

Александра Александрова




„Творчеството е език, на който всеки може да говори“.

Да бъдеш Али, означава да се стремиш да култивираш в себе си всякакви творчески пориви, които те връхлитат - първо бе пеенето и театъра във вокална група "Таласъмче" на възраст 5-8 години. След това на преден план излязоха опитите да опитоми писането на стихове, разкази,създаване на мини книжки. За малко следва рисуването, което след първия получен урок по иглонабиване въвху вълна преля в желание да прави приложно изкуство - така се появиха цяла серия от кукли от вълна, после дойде ред на макети на сгради и мебели, цветя и фигурки от полимерна глина.
Любознателността и творчеството са основният й двигател, който я кара да не спира да търси, да чете непрекъснато и да изучава нови неща, притеснявайки се за това кое е нейното нещо, което трябва да развие и усъвършенства до най-доброто му проявление,  така че да е полезно и за другите.
Затова и никак не е случайно, че само на 11 годишна възраст издаде първата си стихосбирка „През моите очи, от моето сърце“, благодарение на Милена Каменова и Силвия Любенова. През ноември тя организира и проведе „Работилница за деца“, в която показа на децата как да изработят различни предмети от подръчни материали.
Всяко ново начинание, което Али започва, е съпътствано от усещането за нещо супер вълнуващо и с думите: „Нямам търпение да го направя“. Усещане, което пожелавам да изпита всеки един човек.


ЕСЕНТА Е ТУК

Есента е тук,
с довяни жълти листа от бук,
с упояваща песен,
пята от момиче наесен.

Как красиво стига до теб
с дъх на восък и мед
малко мокри листа
от жълта бреза.

С пресен дъх на смола
и трепет на свежа гора.
Пристига с нежни стъпки … тя.
Ето я тук, есента.
 



ДА СЕ ПРОМЕНИШ ЗА ЕДИН ДЕН

Н
а Джоди Ботън й омръзна. Тя имаше коса, с която трудно се оправяше, и един брат, който я дразнеше непрекъснато. Това бяха само две от нейните оплаквания. И точно когато животът й стана толкова неприятен, че повече не можеше да бъде, Джоди се събуди един ден превърната в динозавър. Без да разбере как и кога е станало, цялото й тяло беше покрито с лилави и зелени петна, а  краката й бяха дебели и тромави.

Приключението започна, когато Джоди отиде на училище. Когато влезе в класната стая, никой не се уплаши от нея. Напротив, на всички им беше смешно. Джоди не беше страшен динозавър, беше забавен и интересен.  Започнаха часовете, учителката влезе в класната стая и попита коя е чудноватата ученичка. Целият клас отвърна, че това е Джоди в малко по-различен вариант. Часовете минаваха и дойде време за обедна почивка, всички се струпаха около Джоди, искаха да си играят само с нея. На Джоди й беше много приятно, защото досега не си играеха често с нея. Обедната почивка свърши и децата си тръгнаха.

Джоди отиде на плуване, както обикновено правеше в сряда следобед, но когато скочи от трамплина  в плувния басейн, тя го изпразни до дъно, защото беше твърде тежка, а всичката вода беше отвън. Разбира се, изгониха Джоди и тя се прибра вкъщи.

Брат й я попита защо е толкова странна и защо се връща толкова рано от плуване. Тя му разказа за всичко, а той по някаква причина се държеше мило с нея. Джоди беше доволна от себе си и й харесваше да бъде динозавър.

На другия ден се събуди от сън и си беше нормалната Джоди, но й беше тъжно за предишния ден. А в училище всички деца пак играха само с Джоди, защото бяха разбрали колко е забавно.

А самата Джоди разбра, че да се промениш за един ден е наистина приятно!

А ти, в какво би се превърнал за един ден?




Да будеш Али значи да настојиш да негујеш у себи свакакве креативне импулсе који те инспиришу – прво је било певање и позориште у вокалној групе "Таласмче"(1) , узраста 5-8 година. Онда је до изражаја дошао покушај да укроти писање песама, прича, стварање мини књига. Кратак период бавила се сликањем, која после прве лекције филцовања прешло у жељу да се бави примењеном уметности  - тако су се појавиле читав низ лутака од вуне, а затим су на ред дошле макете зграда и намештаја, цвећа и фигурице од полимерске глине.
Радозналост и креативност су њен главни мотор који је тера да се не зауставља да трага, да непрестано чита и  да проучава нове ствари, бринући о томе шта је то што мора да развија и усавршава до најбољег облика, тако да буде корисно и за друге.
Стога није случајно да је са само 11 година објавила своју прву збирку песама "Кроз моје очи, из мог срца" захваљујући Милени Каменовој и Силвији Љубеновој. Новембра месеца она је организовала и одржала Дечју радионицу, где је деци показала како се израђују различити предмети од доступнх материјала.
Сваки нови подухват кога се Али  лати  прати осећај нечег узбудљивог уз речи: "Једва чекам да  то урадим". Осећај који желим да сваки човек доживи.




ЈЕСЕН ЈЕ ОВДЕ

Јесен је овде,
са живописним жутим листовима букве,
са опојном песмом,
коју девојка пева у јесен.

Како лепо до тебе долази
Са дахом воска и меда
Мало мокрим листовима
Жуте брезе.

Са свежим дахом смоле
и дрхајем свеже шуме.
Долази нежним корацима ... она.
Ево је, јесен.



ПРОМЕНА ЗА ЈЕДАН ДАН

Џ
оди Ботн се смучило. Имала је косу са којом је једва могла да се носи и брата који ју је константно нервирао. То су биле само две од њених мука. И управо кад је њен живот постао толико непријатан да више не може бити, Џоди се једног дана пробудила претворена у диносауруса. Не знајући како и када се то десли, цело њено тело је  било прекривено љубичастим и зеленим  мрљама, а ноге су јој биле дебеле и троме.

Авантура је почела када је Џоди отишла у школу. Када је ушла у учионицу, нико се није уплашио. Напротив, свима је било смешно. Џоди није била страшан диносаурус, већ забаван и интересантан. Часови су почели, наставница је ушла у учионици и упитала ко је ова чудновата ученица. Цео разред је одговорио да је то Џоди у нешто другачијем издању. Часови си пролазили и дошло је  време за паузу за ручак. Сви  су се окупили око Џоди,  јер су желели да се играју само са њом.  Џоди  је била веома срећна,  јер до сада се нису често играли са њом. Пауза за ручак је завршена и деца су отишла.

Џоди је отишла на пливање, као што је обично чинила средом поподне, али кад  је скочила са даске за скакање у базену, испразнила га  је до дна, јер је била исувише тешка, и сва вода је била ван. Наравно, отерали су Џоди и она се вратила кући.

Брат ју је питао зашто је тако чудна и зашто се вратила тако рано с пливања. Она му све је исприча, а он се из неког разлога лепо понашао према њој. Џоди је била задовољна собом и допадало јој се да буде диносаурус.

Сутрадан се пробудила из сна и била је нормална Џоди, али туговала је за претходним даном. У школи сва деца су се играли само са Џоди, јер су схватили колико је забавна.

А и сама Џоди је схватила да је заиста пријатна промена на један дан!

У шта би се ти претворио за један дан?





(1) Прим. прев / духчић

«
Next
Новији пост
»
Previous
Старији пост