ЛитерарноСтваралаштво

Йоанна Калайджиева – Дядо Коледа не съществува или пък…

Дядо Коледа не съществува или пък…

Лили беше тъжна, тъй като трябваше да става за училище. Не ѝ се ходеше, защото днес щяха да пишат писма до Дядо Коледа, а тя знаеше истината. Опита всичко, за да не отиде на училище.
– Мамо, боли ме коремът, боли ме главата, кракът ми е счупен,… и т. н., и т. н. Но нищо не проработи и тя трябваше бързо да се приготви за училище.
Когато пристигна в клас, беше тихо и всички вече пишеха съсредоточено. Лили сърдито се провикна:
– Дядо Коледа не съ-ще-ству-ва! Децата спряха да пишат, погледнаха я с ококорени очи и започнаха да говорят едно през друго:
– Не е вярно, а кой чете писмата и слага подаръците под елхата, защо сме послушни тогава? …
Лили обясни, че родителите четат писмата и слагат подаръците под елхата. Съучениците ѝ се ядосаха още повече. Накрая се наложи госпожа Шмит да се намеси и да спре спора:
– Запазете тишина! Който иска да пише, който не иска да не пише писмо до Дядо Коледа.
Настъпи тишина, но Лили продължи да си мърмори под носа:
– Трябваше да си остана вкъщи на топло под завивката, а не да…
В този момент тя усети нещо да побутва краката ѝ. Погледна под чина и видя движещ се бляскав облак, от който се измъкна едно странно същество и остави малка торбичка на коляното ѝ. То изчезна толкова бързо, че тя не успя дори да го попита кой е. Взе торбичката и видя надпис на нея “Рио – главен елф на Дядо Коледа”. Отвори я и отвътре се посипа малко бляскав прашец. Лили сякаш видя като през прозорец някакво странно място. Бързо затвори торбичката и всичко изчезна.
По-късно, когато беше сама, отвори отново торбичката и пъхна ръчичка вътре. Внезапно се озова на странно място, пълно с подаръци. Разтърка очи, огледа се и видя точно това същество, което беше в класната ѝ стая. То раздаваше команди:
– Ти пълни трети чувал, ти занеси тази кутия обратно за опаковане! – Изведнъж смени тона и викна:
– Всички излизаме! Десет минути почивка.
Лили разбра, че елфът я бе видял. Той се приближи, поздрави я с “добре дошла в работилницата на Дядо Коледа!“ и я покани да се чувства свободна да разгледа навсякъде. Лили остана безмълвна и започна да се оглежда наоколо. Видя джуджета, отварящи и четящи купища писма, видя джуджета, опаковащи подаръци, други пък товареха вече опакованите подаръци в шейна с впряг от елени.
– Значи дядо Коледа наистина съществува?! – промълви Лили на глас и отвори очи.
Изведнъж се озова в топло легло, завита почти презглава. Оказа се нейното легло, в нейната стая. В този момент майка ѝ отвори вратата и влезе със сироп в ръка:
– Време е за лекарството – каза тя.
– Мамо, вчера в училище се появи един елф… – тя не успя да довърши, понеже майка ѝ се засмя и каза:
– Лили, ти не беше вчера на училище. Цял ден прекара в леглото с температура.
– Но, мамо! Аз видях Дядо Коле…
– Хайде, отвори уста и изпий сиропа, а след това може да слезеш долу да видиш какво има под елхата – каза майка ѝ.
Когато погледна под елхата, момиченцето видя огромен пакет с нейното име. Оказа се ново колело. Точно това, за което мечтаеше. А на кормилото имаше закачена малка торбичка, която блестеше…

За Осми таблин међународни божићни конкурс
Йоанна Калайджиева, 4 клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Ивайла Запрянова
Друго место у категорији литерарни радови средњи узраст

WP Twitter Auto Publish Powered By : XYZScripts.com