Чудесата по Коледа
Имало едно време едно детенце, което се казвало Бобо и много искало да прекара Коледа със семейството си. Но то не познавало родителите си, защото било изоставено, когато било бебе. Непрекъснато ги търсело, но без успех .
Бобо бил толкова тъжен, че вечер се завивал с одеялото през глава и чакал да дойде времето, когато най-сетне ще ги намери.
Веднъж момченцето чуло шум и веднага слязло на долния етаж. Там видяло странен човек с брада, червено палто и червена шапка. Бобо веднага разбрал, че това е Дядо Коледа. Детето било учудено, развълнувано и леко стреснато, но се престрашило и казало на Добрия старец:
– Здравей, Дядо Коледа! Аз се казвам Бобо и много бих искал да ми помогнеш.
– Хо-хо-хо, моето момченце, кажи. С радост ще ти помогна, но имам един проблем. Страшен дракон отвлече моите джуджета – казал Белобрадият старец.
– С радост ще Ви помогна, дори ако има по-големи проблеми – казал малкият Бобо.
Двамата се качили на шейната и тръгнали към Северния полюс. Пътували, пътували и пристигнали в двореца на дракона. Там видели, че всички джуджета правят играчки само за злодея. Това било много лошо. Дядо Коледа извадил вълшебен меч и го дал на Бобо. Благодарение на това оръжие малкият боец успял да спаси джуджетата от злата магия на дракона. Преди да вдигне меча, Бобо казал:
– За това, което причини на джуджетата и на Дядо Коледа, както и на всички деца по света, ще си платиш скъпо!
Драконът бил сразен, а джуджетата – спасени. Дядо Коледа успял да сложи подаръци под елхите на всички деца. В замяна Белобрадият старец изпълнил най-съкровеното желание на Бобо – намерил семейството му.
Така се сбъднала най-голямата мечта на момчето и то прекарало най-хубавата си Коледа!
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Алек Андреев, 6а клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Дора Димитрова
Треће место у категорији литерарни радови старији узраст
