Когато Коледа идваше, пишех предварително писмо за всички подаръци, които исках да получа. От малък много исках да имам куче. Веднъж написах това желание в писмото си. Мама ми каза, че не е възможно, защото е много студено и няма как да бъде донесено с шейната. Но аз не вярвах. Отидохме до пощата и пуснах писмото в кутията. После очаквах. Спомням си как съм чакал Дядо Коледа, седнал на канапето в хола, гледайки камината.
С мама винаги оставяхме сладки и напитки на масата, за да може, когато мине през нашия дом, да си хапне. Очаквах Дядо Коледа, за да го видя, но повече очаквах подаръците. Бях много щастлив и вярвах в него. За мен празникът беше вълшебен.
Сега съм голям и вече не пиша писма до Дядо Коледа. Мама и татко ми купиха куче. Щастлив съм, че тази мечта се сбъдна. Може не винаги Дядо Коледа да изпълнява желанията от детските ни писма, но продължавам да вярвам, че прави така, че те по-късно да се сбъднат.
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Александър Бадев, 8 клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Анелия Иванова
