Коледа, ела!
Наближава Коледа. Наближава Рождество Христово. Чакам сняг, дядо Коледа, подаръци. Чакам вълшебства. Пухкавият сняг, игрите навън, белотата и чистотата на Коледа. Това е нещо наистина вълшебно. Всеки ден ставам от сън, поглеждам навън и се надявам да завали пухкав сняг.
С нетърпение очаквам Бъдни вечер. Гледам през прозореца кога ще прелети Дядо Коледа с шейна, пълна с подаръци за всички деца по света. Коледната сутрин е прекрасна. Тя ухае на празник. Искам да затворя очи и да мечтая. Но с мама си имаме работа. Ще приготвяме вкусни ястия за празничната маса. Вече сме изпратили писмото до Дядо Коледа. Мама помогна на мен и сестра ми да го напишем. В писмото си пожелахме всичко, което искаме да видим под коледната елха. А елхата… Тя стана прекрасна – цветна и красива с многобройните си светлини и играчки. Обожавам я! Накрая баща ми вдигна на ръце сестра ми и тя сложи голямата коледна звезда на върха на елхата.
Обичам коледните вечери със семейството. Вълшебството на Рождество е около прекрасната семейна трапеза. Щастието е в очите на сестра ми, която отваря подаръците от дядо Коледа. Щастието е в очите на хората, които обичам. Мисля, че това е духът на Коледа – да бъдем добри и щастливи. Леко затварям очи, не искам да пропусна духа на Коледа : навън всичко е потънало в снежна белота, тихо е, а вкъщи има топлина, разбирателство, радост…; в камината гори коледният бъдник. Вълшебно е като в приказка… Е, лягам си вече… Скоро е Коледа – любимият ми празник!
