Кученцето от Коледа
Аз много обичам кученцата и много искам за Коледа да получа точно такъв подарък. Имам си всичко, мечтая само за още един приятел – малко, сладко, пухкаво кученце. Всеки ден мисля за това.
Една вечер се прибрах от училище много изморена и заспах рано. В съня ми се появи едно много мило кученце, което се беше изгубило в гъста гора. Там беше студено и валеше леден дъжд. Кученцето бе много красиво. Женско, с три цвята – тъмнокафяво по ушичките и на опашката, светлокафяво в останалата част от тялото и бежово на муцунката. То беше гладно и мечтаеше да си намери семейство.
След дълго скитане из тъмната и страшна гора, кученцето срещна Дядо Коледа. Когато видя малкото животинче, добрият старец се сети, че някъде из получените писма беше прочел, че едно момиченце иска точно такова кученце за Коледа. Спря шейната с елените и взе кученцето със себе си. Пътувайки из небесната шир, в един момент кученцето започна да лае и да подскача в шейната с всички подаръци, които Дядо Коледа трябваше да раздаде в приказната нощ. Вниманието на малкият космат палавник беше привлечено от голяма къща, цялата в приказна украса и с огромен снежен човек на двора. Дядо Коледа знае всичко и веднага разбра защо кученцето е неспокойно и толкова любопитно. Спря шейната, остави кученцето пред портите в двора на къщата и полетя отново. Мъничето беше гладно и веднага се втурна към дома, от който се носеше ухание на печена пуйка, коледни сладки и ябълки с канела. Стигна до вратата на къщата и започна да драска по нея, сякаш знаеше, че това е новият му дом.
В този момент аз бях до камината и четях коледни приказки от любимата книжка на баба. Бях много щастлива, защото всички бяхме заедно в тази прекасна коледна нощ. Изведнъж чух драскане отвън и сточих от стола. Изтичах до вратата. Отворих я и какво да видя? Кученце! То ме гледаше със своите черни очи и махаше щастливо с опашка. Изведнъж се хвърли в ръцете ми и започна да ме ближе по лицето. Толкова много се зарадвах! Мечтата ми за Коледа се беше сбъднала. Нарекох кученцето Лъки, за да живее дълго и щастливо и да носи светлина в нашето голямо семейство.
След миг се събудих! Бях в леглото си. Разбрах, че съм сънувала Лъки. Но Коледа предстои. Затова направих само едно нещо. Пожелах си всички деца по света да получат своя мечтан подарък за Коледа.
За Пети таблин божићни конкурс
Дюн Латуш, 4 клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература
