Коледен ангел
– Дайте ми милостиня, за Бога! Давайте милостиня, за Бога!..
Никой не чуваше тези тъжни думи или извръщаше глава с досада, никой не обръщаше внимание на сълзите, които звучаха в думите на бедно облечената жена, застанала сама на ъгъла на голямата и оживена градска улица.
– Дайте ми малко милостиня!..
Минувачите забързано минаваха покрай нея, не виждайки протегната слаба ръка, автомобили се втурваха шумно по заснежения път. Наоколо се чуваше смях и оживени разговори…
Над земята се спускаше Святата, Велика нощ на Рождество Христово. Тя сияеше от звезди и обгръщаше града в тайнствена мъгла.
-Моля за милостиня… не за себе си, а за децата си…
Гласът на жената внезапно прекъсна и тя започна да плаче тихо под дрипите си. Тя избърса сълзите с изтръпнали от студ пръсти, но те отново потекоха по измършавелите й бузи. На никого не му пукаше за нея…
Да, тя дори не мислеше за себе си, за това, че беше напълно измръзнала, че не беше хапнала троха от сутринта… Цялата й мисъл беше за децата, сърцето я болеше за тях…
Седят те, горките, в студеното тъмно мазе на блока, гладни, треперещи от студ… и я чакат… Какво ще донесе или какво ще каже? Утре е голям празник, всички деца се забавляват, само бедните й деца са гладни и нещастни.
Какво трябваше да направи? Напоследък работеше колкото можеше, напрягайки последните си сили. Тогава тя се разболя и загуби последната си работа…
Празникът дойде, а тя нямаше откъде да вземе парченце хляб…
О, горките деца! Заради тях тя реши, за първи път в живота си, да проси. Първият път ръката й не се повдигна, езикът й не се обърна… Но мисълта, че децата й искат да ядат, че ще празнуват празника – гладни, нещастни, тази мисъл я измъчваше и не й даваше мира. Тя беше готова на всичко и за няколко часа тя успя да събере няколко монети. Милите й рожби! Другите деца имат елха, весели и щастливи са на този голям празник, само нейните …
„Дайте милостиня, добри хора! Моля ви, за бога!“
И сякаш в отговор на нейното отчаяние наблизо прозвуча камбаната за вечерното бдение. Да, тя трябва да отиде и да се помоли! Може би молитвата ще облекчи душата й… Тя ще се помоли за тях, за децата… С несигурни крачки се отправи към църквата.
Храмът беше осветен, изпълнен със светлини… Навсякъде имаше хора- весели, с доволни лица. Скрила се в ъгъла, тя падна на колене и замръзна. Цялата безгранична, майчина любов, цялата й мъка по децата се изля в гореща молитва, в глухи жални ридания. „Господи, помогни ми! Помогни!“- плачеше тя. И пред кого, ако не пред Защитника и Покровителя на слабите и нещастните да излее цялата си мъка, цялата си душевна болка? Тя се молеше тихо в ъгъла и сълзите се стичаха по бедното й лице.
Тя не забеляза как свърши вечерната служба и как някой се приближи до нея.
-Защо плачеш? Днес е ден за радост, свят ден- прозвуча нежен глас зад гърба й, който й се стори като небесна музика.
Жената вдигна очи и видя пред себе си малко, единадесетгодишно, богато облечено момиче. Ясните детски очи я гледаха със сладко съчувствие.
Зад момичето стоеше възрастна дама, която явно го придружаваше. Тя беше наета от родителите на момичето да се грижи за него, защото те бяха винаги заети със своите проекти и пътувания.
– Какво Ви мъчи? Ах, горката жена! Тези думи, изречени с нежен, детски глас, трогнаха нещастницата дълбоко и тя простена:
-Децата ми… децата ми са гладни, не са яли от сутринта…
– Не са яли? Гладни ли са? — На лицето на момичето се изписа ужас. То не можеше да си представи какво е глад.
– Как е възможно това?- обърна глава момичето към своята придружителка.- Знам, че има бедни хора, но гладуващи деца…!? Моля Ви г-жо, дайте на жената от моите дневни пари!
Малка детска ръка пое банкнотите от своята възпитателка и ги подаде на клетата жена.
– Ето, вземете, не знам дали ще стигнат, но нахранете децата!- с болка прозвуча гласът на момичето. -Това е ужасно! Възможно ли е на този ден едни деца да чакат скъпите си подаръци, а други да се надяват на залък хляб!
Едри сълзи бликнаха от очите на малката благодетелка.
– Е, миличка, хайде да вървим!- подкани я възпитателката.- Какво да се прави?!Те са бедни, това е тяхната съдба! Свикнали са и в студ, и глад да чакат Господ да им помогне!
– О, г-жо, не говорете така! Това е несправедливост! Жал ми е за тях!- възпротиви се на думите й тъжната й довереница. Тя постави плахо ръка на рамото на страдащата жена и с тревога попита:
– Къде живеете, г-жо? Много ли деца имате?
– Съпругът ми почина – преди около шест месеца… Остави ме с три деца. Не можех да работя, боледувах през цялото време… Загубих работата си, а банката ни взе жилището. Принудих се да прося, за да нахраня децата си. Ние живеем, недалече… точно тук… в мазето, на ъгъла, в голямата кооперация. Добри съседи ни пуснаха да живеем там, докато премине зимата, а после, после не знам…
– Но това е почти до нас, почти до нас, а аз дори не знаех!.. Да вървим бързо, сега знам какво да правя!- момичето бързо и решително излезе от църквата, придружено от възрастната възпитателка.
Горката жена механично ги последва. В ръката си стискаше банкнотите, забравяйки всичко, освен че вече може да стопли и нахрани своите гладни деца. Тя влезе в магазина, купи провизии и изтича бързо към вкъщи.
Ето и тъмното мазе. Три детски фигури се втурнаха да я посрещнат.
– Мамо! Гладни сме! Донесе ли нещо?
Тя ги прегърна и тримата и проля сълзи.
– Господ ни изпрати! Хайде, Валя, помогни! Да хапнем, в името на големия празник!
В мазето, влажно и мрачно, се разнесе весела глъчка. Децата бяха нахранени, руменината по детските лица се бе възвърнала. Майката се зарадва на тяхното оживление и бърборене. Само от време на време й хрумваше тъжна мисъл: А, после? Какво следва?
„Е, Господ няма да си тръгне! Няма да ни изостави “, каза си тя, възлагайки цялата си надежда на Бог.
Малката Валя тихо се приближи до майка си, притисна се до нея и заговори:
– Кажи ми, мамо, вярно ли е, че в Святата нощ Коледен ангел лети от небето и носи подаръци на бедните деца?
Момчетата също се приближиха до майка си. Решена да утеши децата си, тя започна да им разказва, че Господ се грижи за бедните деца и им изпраща своя Ангел в Святата коледна нощ и този ангел им носи лакомства и подаръци!
– А коледна елха, мамо?- със скрита надежда продължаваха да питат малките.
– И елха, деца, истинска, бляскава елха!
Изведнъж някой почука на вратата на мазето. Децата се втурнаха да отворят вратата. Появи се мъж с малко зелено дърво в ръце. Зад него стоеше красивото светлокосо момиче с кошница, придружено от възрастната възпитателка, която носеше торби и пакети със себе си.
Децата плахо се вкопчиха в майка си.
– Това ли е Ангелът, мамо, за когото говореше?- прошепнаха тихо, гледайки благоговейно хубавото момиче.
– Да, милички, това е Ангелът!- усмихна се майката.
Г-жа възпитателката развърза торбите, извади топли, вкусни кифли, канелени сладки, украси елхата с гирлянди и подаръци. Децата още не можеха да дойдат на себе си от радост. Обикаляха елхата, бърбореха шумно, поглеждаха своя „Ангел“ и отново потъваха в еуфорията си.
-Весели празници!- Благодетелката сложи кошницата на масата и изчезна като сияещо видение, преди децата и домакинята да се опомнят.
Тя се прибра сияеща и развълнувана. Майка й я чакаше с нетърпение и преди още да е попитала за изчезването на елхата, момичето се хвърли в обятията й и започна въодушевено да разказва случилото се. Разбирайки за постъпката на детето си, майката горещо я прегърна и притисна към себе си.
– Доброто ми момиче! – каза тя, целувайки щастливото лице на дъщеря си. Ти сама се отказа от елхата, от подаръците и подари една истинска Коледа на бедните деца! Имаш златно сърце! Направила си добро и с добро ще бъдеш възнаградена!
– Не го направих за награда, мамо! Не можах да се примиря, че на този свят има гладуващи деца, в чийто поглед се чете страданието и умиращата надежда в очите на родители в безизходица, а е Коледа… . Несправедливо е! Всички деца заслужават своята Коледа!
– Мила, моя, в тази Свята нощ със своята благородна постъпка ти разпръсна коледната магия, запали духа на добротата, любовта и надеждата и така направи света около теб по- добър и щастлив.
Момичето грееше от щастие. Със сладкото си лице и златиста коса тя наистина изглеждаше като „коледен ангел“.
P.S.
Скъпи читателю, вероятно си любопитен какво се случва с бедната жена и нейните деца? Всъщност, те не живеят вече в тъмното и влажно мазе, а в прилична и скромна квартира. Майката работи, благодарение на семейството на своята благодетелка и успява с честен труд да посрещне нуждите на своите деца. Те не забравиха никога своя Рождественски ангел, защото той им върна усмивките, мечтите и вярата в доброто. Бог чува всяка молитва, отправена с вяра от чисто сърце, и изпраща своите ангели при вида на бедни, безпомощни хора, защото неговата любов е безгранична.
Не всяка история завършва с happy end, но ти, уважаеми читателю, можеш да промениш това и не ти е нужна магия. Достатъчни са само вяра и любов към Спасителя, грижа и желание за споделяне с нуждаещите и страдащите.
Весела Коледа от: Дария
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Дария Владиславова Главинкова, VI клас, ОУ „Д-р Петър Берон“- България, гр. Плевен
Ръководител: Анелия Яхорова Атанасова
Прво место у категорији литерарни радови старији узраст