Денис Адем Исмаил – Всеки край е едно ново начало
За Вярата, надеждата и любовта….
Есенният вятър подухваше леко и пееше своята вълшебна песен. Небето се мръщаше, а врабчето се гушеше на едно клонче. Пъстроцветна се полюшваше на клончето, а вятъра свиреше по нейните цветове, разказваше за отминалото жарко лято. Изведнъж тънкото стебълце се откъсна и Пъстроцветна полетя надолу…като падна на земята, тя цяла трепереше . Стана и страшно, защото се страхуваше от високото. Изведнъж… туп и падна на земята. Затвори очи. Притаи дъх. Приземи се върху златните листа… Заблестяха живите очички, по- искрящи отвсякога…Отразяваха синьото на небето. Усети нежната прегръдка на кадифената мекота на своите братя и сестри, понесени от вятъра в есенен листопад,със сплетени ръце в топлата прегръдка на есента. Сгуши се между тях в очакване. Щеше напролет да дари нов живот- на онова малко нежно семенце, което лежеше в нейния скут…А сега, в този миг топлеше малкото настръхнало от зимния вятър, мокро врабче..Бедната малка сиротна душичка-нямаше си никого, нямашв си дом, беше гладно и премръзнало..А как му се радваха всички през знойното лято и китната пролет, когато огласяше прашните улици със своята песен…
Животът е един вечен кръговрат. без начало и без край..И нека бъдем добри! Нека бъдем всеотдайни и грижовни един към друг- към малкото листенце и вечнозелената гора, към малкото гладно сиво врабче!
Неслучайно старите хора казват, че човек в живота си трябва да прочете книга, да построи дом, да засади дърво, да нахрани гладна душа!Нима мъдростта на прадедите ни не се крие точно в тези три думи! А всяко дете, посади ли поне едно дръвче, ще дари живот, глътка въздух, защото горите- те са белите дробове на планетата. И тогава животът ще бъде по- пъстър и по- весел, по- цветен. А малко зрънца на перваза през студените зимни дни или купичка там, зад ъгъла на блока през горещите летни дни никому няма да навредят, нали!
Нека бъдем добри, нека бъдем Човеци! А какво ще получим в замяна ли! Любов! Всеотдайност и грижа!! И няма нищо по- хубаво от това да те докоснат с благодарност две светли и ясни като звездици очи …Нека бъдем здравият стълб, здравата основа, която ще даде начало на семейството. Нека! Да бъдем търпеливи, всеотдайни! Защото семейство е онази искра, която пали пожари, онази сила, която движи живота напред! Онази градивна частица, от която се ражда крепостта!
А какво е дом без кули, наблюдателници и крепосткни стени!?Да бъдем очите, да бъдем ушите- да се виждаме, а несамо да се гледаме, да се чуваме, а не само да слушаме..
Да бъдем сърцето, сърцето-то е моторът,като всеки удар ритмично отмерва красивите споделени щастливи мигове живот! Нека тази движеща сила бъдат Вярата,надеждата и любовта, нека бъдат добротворството. Двигателят, чертаещ светлата диря…
Вяра, надежда и любов!
Тези три християнски символа са свързани и са нещата, без които един свят не може да просъществува. Вярата е нещото, което винаги ни държи на крака и е с нас до края на живота ни. Когато останем безнадеждни, надеждата е нещото, което ни пробужда и ни казва „Опитай отново!“ и според мен без нея не можем да постигнем нищо.
Или по думите на Уилям Шекспир „В нещастието няма друго лекарство освен надеждата“. И нещото, което свързва всички нас – любовта. Ако тя не съществуваше нямаше да се роди Спасителят – Исус Христос. Ако Дева Мария не беше заобичала Йосиф, светът нямаше да е такъв, какъвто го познаваме днес. Но изведнъж се чул бебешки плач от хамбара и от тогава вярата за това, че той ще ни спаси се била разпростяла в половината свят.
До ден днешен много хора носят в сърцата си надеждата, че той ще се върне.
Всеки от нас Го носи в сърцето си, защото Той е Вярата, Надеждата и Любовта…
За Пети таблин божићни конкурс
Денис Адем Исмаил, 7 клас., България, град Шумен, ЦПЛР-ОДК „Анастас Стоянов“- Шумен, УЛК „Сладкодумци“
Ръководител: Силвия Маринова