Коледна фантазия
Беше полунощ. Аз станах тихо и се приближих до камината. Реших да чакам тук дядо Коледа. Изведнъж чух шум, после писък. През комина падна една голяма, лъскава, червена ябълка.
– Я! Виж ти! Ябълка! Какво прави тук? Мечтаех си да получа електрическо влакче! Може би Дядо Коледа иска да ми подари много витамини, за да имам мускули? Аз взех ябълката в ръце, измих я и започнах да я хрупам. Плодът беше сладък и сочен. Когато отхапах от ябълката за пети път, вкусът се промени. Зъбките ми попаднаха на нещо твърдо, Махнах внимателно ябълката и какво да видя – сърцето ѝ блести! Блестящото сърце беже един златен часовник!
-Колко е красив! – помислих си аз и започнах да го разглеждам. В часовника тичаше една единствена сребърна стрелка в циферблат с букви, затворени в кръгчета. Не можех да откъсна поглед.
Изведнъж ръката ми, която държеше часовника, стана топла като огън. Часовникът изчезна, но циферблатът се беше отпечатал в дланта като белег. Озовах се в небето. Под краката ми се разстилаше градът с много светлини. Пред мен, в една шейна, стоеше стар дядо с бяла коса, с дълга бяла брада и с блестящи очи.
– Дядо Коледа! – извиках аз.
– Да, аз съм!, отговори старецът. А ти кoй си?
– Аз съм Емил ! Ти не ми ли знаеш името? – попитах учуден.
– Не, не го знаех. Но те избрах! Всяка година пускам една ябълка в един комин някъде по света. Детето, което я намери, става мой помощник. Тази година, ти, Емил, ще раздаваш подаръци. Но има едно правило: подаръци носим на всички, малки и големи, млади и стари, послушни и непослушни. На всички подаряваме радост. Аз ще раздавам подаръци в северното полукълбо, а ти – в южното.
– А този часовник в ръката ми? – попитах аз.
– Това не е часовник, а компас. Той ще ти показва посоката на твоето пътешествие и после пътя към къщи.
– Добре, дядо. Благодаря!
– Лек път и успех, Емил!
Помахах с ръка и изведнъж отлетях в голяма златна шейна, натрупана с подаръци. Цяла нощ раздавах подаръци. Шейната знаеше пътя. Духаше вятър, който зачервява бузките. Тук-там се чуваше лек шум от коли, глухо тракане на влак, песен на бухал. Зората наближаваше. Няколко звездички още блестяха, когато се прибрах у дома. Мама и тате станаха пет минути по-късно.
– Мамо! Тате! Тази нощ бях с Дядо Коледа! Цяла нощ раздавах подаръци!
– Да, да… – разсмяха се мама и тате. А ние пък сме коледни елхички!
