ЛитерарноСтваралаштво

Емил Лебльо – Кучето без име

Кучето без име

Имаше едно малко куче с дълга оранжева козина, сини очи, къси крачета и клепнали уши. То си нямаше нито име, нито дом, защото беше стока в зоомагазин. Там живееше лошо. Беше затворено в клетка, до която имаше други клетки с кучета, бели мишки, папагали и дори змии. Всякакви семейства идваха в магазина, но нито едно не хареса кученцето без име. За едни козината му беше прекалено оранжева, други я намираха много дълга, трети считаха крачетата му за прекалено къси…
Наближаваше третата Коледа, която то щеше да прекара в този магазин.
– Не, този път няма да остана тук – каза си кученцето една вечер. – Трябва да избягам!
Един ден продавачите забравиха да заключат клетката му. Кученцето използва случая, за да си плюе на петите и се изстреля на улицата. Колко светло беше навън! То тичаше, тичаше с всички сили, за да избяга, защото един от продавачите се втурна да го гони. Сърцето му туптеше едновременно от страх и от радост.
Надвечер започна да вали сняг, който бързо скри следите му. Кученцето се почувства щастливо. За първи път, откакто се беше родило, виждаше сняг! Колко бял и пухкав беше той! То си игра дълго със снега. Гонеше снежинките, опитваше се да ги изяде, дори успя да лапне няколко, които веднага се стопиха в устата му.
На една улица миришеше хубаво. Коремчето му започна да курка. За щастие един добър чичко му хвърли една голяма пържола. То я изяде лакомо за няколко секунди. Когато напълни коремчето, му се приспа. Намери си едно стъпало на завет и заспа.
Събуди се от виковете на едно момиченце, което не спираше да повтаря:
– Благодаря за кученцето, мамо! Колко е хубаво! Благодаря! Благодаря!
– За какво куче говориш ? – чу се друг глас от входа на къщата, пред който кученцето беше заспало.
– Ще го нарека Бъки – приближи се момиченцето и го погали по гърба.
Колко пухкава беше тази милувка! Бъки близна ръката на момиченцето в отговор.
Това беше най-щастливата Коледа за момиченцето и за кученцето, което вече си имаше име и семейство.

За Пети таблин божићни конкурс
Емил Лебльо, 4 клас, Българско училище „Иван Вазов” Париж, Франция
Ръководител и лице за контакти: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература в БУ „Иван Вазов”, Париж
Друго место у категорији литерарни радови средњи узраст