Снежинки сме ние
и тук няма да крия,
че животът ни кръговрат е един.
Ту в небето се вием,
ту чезнем във преспите сняг.
Какво да ви кажа?
Живеем с миража,
че носим надежда за вас.
Готови сме даже
да се стопим по паважа
само усмивка да видим от вас.
Тогава миражът
превръща се в чудна мечта.
А тя, да ви кажа,
заслужава си всяка цена.
Със бели премени,
накичени всички,
с блестящи различни полички,
политаме леко надолу към вас.
И търсим пътеки,
и леки, и меки
се носим в простора в захлас.
Когато намерим къде да застелим
юргана си мек кат памук,
светът се променя
и като елха се обкичва
със чудни снежинки от пух.
И ако изгубил надежда,
за миг ни поглежда
минувачът разсеян, сърдит,
светът му тогава сам се зарежда
със сили за подвиг велик.
Тези малки снежинки,
с живот тъй къс и нелек,
могат за миг да направят
щастлив всеки човек!
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Илея Тодорова, 3 клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература
