СНЯГ НА ДВОРА ИМА
Заваля сняг. Цяла нощ валя. На сутринта децата пристигнаха в детската градина с радостни възгласи. Едно през друго започнаха да говорят, че навън е завалял дългоочаквания сняг. Имаха желание да излязат навън, да се целят със снежни топки и да направят снежен човек. Гледаха ме с молещи очички и…..хайде, излязохме! Каква радост! Каква красота! Наоколо всичко е бяло. Снега пухкав. Направихме един голям снежен човек. И нещеш ли, някой ме уцели със снежна топка. Погледнах кой ме цели, но още една топка летеше към мен. Оооо, да беше само една…. Веднага отвърнах на нападението. Стана бой със снежни топки. Уцелих няколко деца, а мен….уцелиха ме всички. Заприличах на снежен човек. Изведнъж някой се обади, че чува жално мяукане. Играта спря и видяхме едно малко коте, сгушено в снега. То мяукаше много жално. Децата предложиха да го нахранят. В групата беше останало малко мляко и му го дадохме. То похапна сладко, сладко и се успокои. Започна да си играе с децата. Децата бяхамного щастливи, че са направили добро на едно малко и безпомощно животинче. И…..играта със снежни топки, започна отново. Колко радост, колко смях и колко щастливи деца!
За Пети таблин божићни конкурс
Ирена Крумова, ДГ „Чуден свят“ Перник, България
