Моята вълшебна Коледа
Още от малка съм запленена от вълшебството на Коледа. От празничната украса и светлините, от усмивките и добротата на хората около празника. Всичко е по-весело и някак магично. Сякаш някой минава и поръсва всички с вълшебен прах. Винаги около Коледа хората не са онези сърдити човечета, поели забързани към работа, а стават щастливи и усмихнати. Те са преобразени. Това е вълшебството на този светъл празник. Събира семейства, приятели и роднини, разделени с месеци, връща вярата и добротата в сърцата на всички по света. Магията съществува, ако я искаме и ако вярваме, че е възможна.
Веднъж, когато бях още малко момиченце, а брат ми беше бебе, се бяхме събрали цялото семейство в къщата на моята прабаба. Бяхме украсили цялата къща и направили празничната вечеря, седяхме заедно около масата и се забавлявахме, когато отвън се чу шум, а после се почука на прозореца. Бързо излязохме да видим какво става и намерихме огромен чувал с подаръци, оставен пред вратата. Каква изненада! Беше невероятно! В чувала имаше подаръци за абсолютно всички. Но за мен и братчето ми бяха най-много. Кой ги беше оставил? Той ли? Всъщност няма значение дали е бил Дядо Коледа. Важното беше, че имахме една незабравима, приказна вечер.
Ето затова обичам Коледа. Всичко е изпълнено с красота, доброта, надежда и, разбира се, с много подаръци. Иска ми се във всеки месец от годината да има по един такъв празник като Коледа! И защо не?
За Пети таблин божићни конкурс
Кристияна Христова, 4. клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература