Фалшивите помощници на Дядо Коледа
Коледа наближаваше и Юлиян се чудеше дали ще получи подаръци, тъй като не беше винаги много послушен през годината. Той се колебаеше дали да вярва в Дядо Коледа, защото никога не го беше виждал, а беше станал вече на осем години. Все пак нещо вътрешно му подсказваше, че Дядо Коледа съществува.
По същото време на падащата звезда беше настъпила голяма суматоха. Там беше домът на Дядо Коледа и се намираше работилницата със стотици елфи, които произвеждаха денем и нощем подаръци за децата. Дядо Коледа просто не смогваше вече. Толкова много деца имаше по света. Той просто не знаеше как да раздаде всичките подаръци. Елфчетата започнаха да се тревожат за него. Не изглеждаше добре. Имаше тъмни сенки под очите. Не беше спал дни наред. Пък и изглеждаше ужасно блед. А те толкова обичаха техния Дядо Коледа. Той беше за тях като баща. Затова решиха да му помогнат по някакъв начин. Едно елфче беше голям изобретател. Имаше идеята да клонира Дядо Коледа и по този начин да може да раздаде навреме всичките подаръци на децата по целия свят. За тази цел елфчетата използваха една от машините за играчки и успяха да клонират Дядо Коледа стотици пъти. Но те скриха всичко това от добрия старец, защото знаеха, че той няма да е съгласен с тази идея.
В навечерието на Коледа елфчетата пратиха фалшивите Дядо Коледовци да раздават подаръците.
През това време Юлиян гледаше през прозореца. Тази година беше наваляло много сняг. Улиците изглеждаха спокойни и празнични. По едно време Юлиян зърна шейната на Дядо Коледа, която се приближаваше към тяхната къща. Той не можеше да повярва на очите си. Странното беше обаче, че този Дядо Коледа се разхождаше съвсем свободно, без да се крие от хората. Той просто почука на вратата. Когато Юлиян му отвори, той започна да хвърля подаръците от чувала из стаята. Юлиян беше много разочарован и учуден. На него му се струваше, че Дядо Коледа изглежда и говори като робот. Не беше истински човек. Юлиян обаче за първи път повярва истински, че съществува Дядо Коледа, защото го видя със собствените си очи. Но никога не си го беше представял по този начин. След като хвърли последния подарък, Дядо Коледа си тръгна.
Междувременно елфите бяха разбрали, че клонираните Дядо Коледовци вършат само пакости. Празничната вечер беше станала неспокойна. Хората бяха объркани. Започнаха да се оплакват и да се ядосват.
Истинският Дядо Коледа не подозираше в началото нищо. Но на път към падащата звезда, той видя,и то неведнъж, как негов двойник излиза от къща, а след него излизат ядосани родители. Когато се върна у дома, попита елфчетата дали знаят нещо за фалшивите Дядо Коледовци. Елфчетата бяха много гузни и ги беше срам, че бяха направили тази грешка. Без да искат, те бяха навредили много на Дядо Коледа. Въпреки всичко той не им се разсърди и каза: „Мили мои елфчета, сега ще ми помогнете да заловим пакостниците“. С общи сили те успяха бързо да намерят роботите, да ги откарат с шейната на падащата звезда и да им махнат батериите. След това поправиха бъркотията на земята и в домовете на децата.
Елфчетата си взеха поука, а Дядо Коледа реши да си търси помощник за другата година.
За Пети таблин божићни конкурс
Лора Брандт, 5. клас, Българско училище „Иван Вазов” Париж, Франция
Ръководител: Дора Димитрова – преподавател по български език и литература
Похвала у категорији литерарни радови средњи узраст
