Коледното приключение на играчките
В деня преди Бъдни вечер едно малко момченце на име Юлиян гледаше през прозореца как снежинките падаха и как всичко се покриваше със сняг. Той мечтаеше да може да говори с играчките си. Вече беше написал това желание в писмо до Дядо Коледа.
На следващата сутрин, която Юлиян очакваше с нетърпение, погледна в огледалото и не можа да повярва. Беше се превърнал в кукла и приличаше на себе си.
Внезапно той чу как неговите играчки си говорят помежду си. Той ги разбираше… Очевидно Дядо Коледа му беше изпълнил желанието, но го беше превърнал същевременно в кукла.
Изведнъж Юлиян забеляза, че неговите играчки го бяха обкръжили. Най-отпред се намираха неговите любими: колата Роди, бялата мечка Мими, надменният рицар Фреди, кръглата, топчеста диня госпожа Яна и смелият и добър космонавт Филип.
Филип направи една крачка напред и каза: „Добре дошъл! Сега си един от нас!“
Изведнъж в стаята влязоха родителите на Юлиян. Играчките се вцепениха и паднаха на пода. Родителите се разтревожиха, че детето им го няма. Юлиян се почувства много зле и му стана ясно, че трябва да отиде при Дядо Коледа за да се превърне пак в момче.
Той се обърна към играчките: „Кой от вас ще ми помогне да намеря Дядо Коледа? Трябва непременно да си възвърна стария вид!“
Известно време цареше тишина. В момента, когато Юлиян искаше да се обърне и да тръгне сам, Филип каза на другите играчки: „Не може да го оставим сам! Трябва да му помогнем! Той беше винаги толкова внимателен към нас. Държеше се с нас като с истински хора.“
Тогава динята Яна, колата Роди, мечката Мими, рицарят Фреди, космонавтът Филип и един самолет се съгласиха да придружат Юлиян. Играчките се разпределиха в колата и самолета и поеха на път. Излизайки от прозореца, се озоваха на улицата. Пътят през града беше пълен с опасности. От една страна трябваше да се пазят от превозните средства. От друга страна, се измъкнаха няколко пъти на косъм от ръцете на деца. Най-накрая се озоваха в едно село. Тъкмо мислеха, че могат да си отдъхнат от опасностите, когато една кокошка клъвна сочната диня Яна по главата. В този момент се появиха още кокошки и един петел. Всичките се устремиха като пощурели към горката Яна. С последни сили тя се качи на самолета и всички продължиха бягството си. Пред тях пътуваше един трактор, на който се качиха. След известно време минаха покрай едно летище. Решиха да слязат от трактора и да се прехвърлят на самолет. Първо се отправиха към багажното отделение. Оттам успяха да се качат на един самолет, който случайно пътуваше към Северния полюс.
След като пристигнаха, срещнаха две бели мечки. Всички умряха от страх. Но Мими пристъпи напред и веднага се разговори с тях. Те помогнаха на групата да намери пътя до Дядо Коледа.
Откриха го в неговата фабрика за играчки. Той изглеждаше толкова мил и добродушен, както Юлиян си го беше представял в сънищата си. След като му разказаха за приключенията и преобразяването на Юлиян в играчка, Дядо Коледа просто се засмя: „Хо, хо, хо, хо…“
Изведнъж Юлиян чу надалеч гласа на майка си, която го викаше. Той се събуди вкъщи, в собственото си легло.
За Шести таблин међународни божићни конкурс
Лора Брандт, 11 год, Студио по журналистика и творческо писане към Българско училище „Иван Вазов” Париж, Франция
Ръководител на студиото по журналистика и творческо писане: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература
Треће место на Шестом таблином међународном божићном конкурсу у категорији литерарни радови средњи узраст
