Коледен сън
Тази година за Коледа Виолета си пожела най-новото лего „Хари Потър“ с 1356 парчета. Когато легнаха на Бъдни вечер със сестра ѝ Ади, до късно си говориха как ще си играят на Коледа с новото лего.
Виолета отвори очи, видя, че навън е още тъмно. Но си каза, че вече е Коледа: “Искам да си отворя подаръците. Затова ще събудя всички.“
Тя побутна леко първо сестра си, която промърмори: „Вече Коледа ли е? Може ли да си отворим подаръците?“
След като събудиха всички останали в къщата, децата слязоха в хола, където стоеше елхата. Двете момичета хукнаха да намерят своите подаръци. Те ровиха под елхата и гледаха всички етикети – мама, тати, баба, дядо и най-отзад видяха своите имена. Отвориха подаръците си. Ади беше толкова щастлива, че получи това, което искаше за Коледа. Докато подскачаше от радост насам-натам в хола, Виолета разопакова своя подарък. Погледна и видя стъклена топка със сняг. Тя беше толкова разочарована, че хукна към стаята си и трясна вратата след себе си.
Изведнъж чу тихо, спокойно гласче, идващо от стъклената топка. Виолета погледна вътре и видя малък Дядо Коледа, които ѝ махаше и я викаше. Тя се учуди. Доближи лицето си да види по-добре, но в този момент топката я всмука. Озова се в къщата на дядо Коледа.
– Здравей, Виолета – каза Дядо Коледа.
– Къде съм? Какво правя тук? – попита Виолета.
– Доведох те в моята къща, за да ти кажа една тайна и да те помоля да направиш нещо за мен – каза той.
– А каква е тази тайна и това нещо? И защо мен, можеше да е което и да е друго дете? – попита с любопитство Виолета.
– Защото ти беше много послушна и имам нужда от твоите конструкторски лего умения. Сигурно не си предполагала, но всичките машини за играчки тук са построени от лего. – каза Дядо Коледа.
– Уау, никога не съм си и помисляла, че машините тук може да са направени от лего!
– Да. И точно за това ми трябваш ти! Най-голямата ни машина се счупи и никой тук не може да я поправи. Не съм виждал друго дете, което да строи толкова сложни неща от лего. Ти си ми надеждата да успеем да довършим подаръците за Коледа навреме. – каза той.
– Добре, с удоволствие ще ти помогна, но колко време ще отнеме? Защото родителите ми сигурно много се тревожат – каза момичето.
– Не се притеснявай, те дори няма да разберат.
– Ама, как?
– Виолета, после ще ти обясня, сега нямаме време! Ако успееш да се справиш, ще ти дам цял чувал с лего. – каза Дядо Коледа.
– Добре, къде е тази машина? – попита Виолета.
Дядо Коледа заведе момичето при машината. Тя работи дълго време, когато изведнъж се чу: „Готова съм! Мисля, че ще проработи!“
Дядо Коледа натисна бутона за старт на машината и тя заработи. Двамата се сбогуваха. Дядо Коледа подаде чувала с лего на Виолета и я прегърна.
Виолета отвори очи. Беше в леглото си. Учудено се огледа. Видя, че всички са станали и са се събрали в хола.
– Виолета, Весела Коледа! – каза майка ѝ с усмивка. – Крайно време беше да се събудиш и да дойдеш.
Време беше за отваряне на подаръците.
Виолета разопакова подаръка си нетърпеливо и видя, че е получила легото, което си беше пожелала. Тогава разбра, че срещата с Дядо Коледа е била само сън.
За Шести таблин међународни божићни конкурс
Лора Георгиева, 3 клас, Студио по журналистика и творческо писане към Българско училище „Иван Вазов” Париж, Франция
Ръководител на студиото по журналистика и творческо писане: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература
Друго место на Шестом таблином међународном божићном конкурсу у категорији литерарни радови средњи узраст
