Имало едно време едно момиченце, което било на седем години. То се казвало Мария. Живеело в сиропиталище, защото неговите родители претърпели катастрофа и починали. Мария си нямала никого, затова мечтаела да има истинско хубаво семейство.
В сиропиталището възпитателите били много лоши. Тя често пишела писма, в които записвала, че иска да си има семейство. Мечтаейки за семейство, момиченцето знаело, че на Коледа всички мечти се сбъдват и може би желанието ѝ ще се сбъдне някой ден. Затова с търпение чакала да дойде Коледа.
На 25 декември звънецът звъннал. Мария се събудила от някакво щастливо предчувствие и погледнала през прозореца. Видяла как учителят ѝ говори с мъж, жена и две деца. Учителят повикал Мария и ѝ представил тези хора. Тя усетила, че са много приятелски настроени към нея.
Мария разбрала, че искат да я осиновят. Тя подскочила от радост, след това започнала да плаче от емоция. Прегърнала ги силно, почувствала се много обичана.
Този ден се оказал най-хубавият в живота ѝ.
Трябва да вярваме в Коледа, защото тогава стават чудеса.
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Мерием Ахмедов, 4 клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Ивайла Запрянова
