Подаръците на Дядо Коледа
Макси беше от децата, които не обичаха Коледа и не вярваха в Дядо Коледа.
Също като другите си връстници той обичаше да прекарва ваканцията пред телевизора или пред телефона, играейки видео игри, вместо да помага на майка си в приготовленията за празника или да се разхожда със семейството си навън. „Това е период от годината, когато трябва да прекарваме повече време заедно“, казваше често майката на Макси, но синът ѝ изобщо не я чуваше. Затваряше се в стаята си и цял ден стоеше пред екрана. Майка му се молеше да отвори вратата, да украсят къщата празнично или да поиграе на двора, но той не ѝ отговаряше. Оставяше я да говори умолително пред вратата на стаята му.
Когато Бъдни вечер настъпи, Макси, както винаги, вечеря набързо и отиде в стаята си, изоставяйки гостите и родителите си.
През нощта обаче един много специален гост влезе в стаята му.
– Макси, събуди се – прошепна той.
Макси се обърна и отвори широко очи. Пред него стоеше нисък млад мъж с кестенява коса и зелени очи, които го гледаха с много нежност.
– Кой сте Вие? – попита силно изненадано момчето.
– Шшшт! Тихо, ще събудиш родителите си! Аз съм Дядо Коледа!
– Какво?! Аз не вярвам в Дядо Коледа и по картинките той изобщо не прилича на теб.
– Да, това е, защото мога да се преобразявам в различни личности. Тази година реших да съм млад мъж, облечен в джинси и тениска, въпреки че ще ми бъде студено. Но като се замисля, на мен всъщност никога не ми е било студено…
Дядо Коледа потъна в размисли. Гласът на Макси обаче веднага го върна обратно към реалността.
– Не Ви вярвам…
– Ех, щом не ми вярваш… – въздъхна Дядо Коледа и с едно щракване на пръстите се превърна в стареца, когото всички познаваме – с бяла брада, сини очи и дълга червена мантия.
– Погледни, ето шейната ми с елените на съседния покрив. А до мен е торбата с подаръци. Имам един и за теб.
И започна да рови в голямата цветна торба, докато не извади малък пакет.
– Отвори го утре сутрин. А сега ти предлагам да попътешестваш с мен!
Макси не можеше да повярва на очите си. Всичко което този „човек“ показваше, му се струваше нереално, като в сън… Но не беше сън.
– Защо трябва да тръгна с Вас? – попита той, усъмнявайки се.
– За да повярваш в добротата и магията на Коледа, момчето ми! Да вървим!
Макси се поколеба за малко, но после реши, че със сигурност ще бъде страхотно да лети в небето на шейна, теглена от елени и до него да седи самият Дядо Коледа.
И се оказа прав. В мига, в който Дядо Коледа свирна на елените, те излетяха във въздуха, изкачвайки се сякаш по невидима урва. А после тази урва се превърна в широк път, обрамчен с памучни облаци, над който като възвисяващ се купол се стелеше небето, обсипано със звезди. Момчето погледна надолу и извика от удивление. Под него валеше сняг, който се сипеше над уличките и покриваше покривите и дворовете на осветените къщи.
– Е, харесва ли ти? – попита Дядо Коледа.
– Адски яко е! – възкликна Макси.
– Почакай, още не си видял всичко – рече загадъчно Дядо Коледа и елените завиха на Север към Лапландия, където се намират домът и работилницата на Дядо Коледа.
Когато пристигнаха, няколко джуджета се втурнаха да посрещнат господаря си, но тутакси замръзнаха на място. До него стоеше момче, на което, както на всички останали деца, беше забранено да влиза в дома и работилницата.
Едно джудже погледна часовника си и се провикна недоволно:
– Господине, мога ли да Ви попитам какво правите тук по това време? Сега би трябвало да раздавате подаръци на децата, а не да водите тук момче!
– Патри, не се възмущавай така пред нашия гост! А и няма много да се бавим, след малко потегляме.
– Моля?! Ще пътувате с това момче по целия свят ?! Това е недопустимо!
– Точно така, ще пътувам с Макси! – потвърди Дядо Коледа и двамата се запътиха към работилницата, оставяйки джуджето да се оплаква от несериозното поведение на господаря си.
Докато вървяха, потресеният от срещата Макси се огледа: около него се простираше борова гора, а неспиращият сняг вече стигаше до глезените му. Треперейки от студ, Макси съзря малка дървена къщурка, трудно забележима на пръв поглед. Когато влезе в нея, ахна: невзрачната сграда се превърна в голяма и продълговата постройка. Беше топло и много шумно: няколко джуджета тичаха напред-назад, други въртяха скърцащи манивели, бръмчаха машини, режеше се подаръчна хартия, опаковаха се подаръци, големият часовник тракаше, а на фона на всички тези шумове звучаха коледни песни.
Дядо Коледа и момчето минаха покрай изумените елфи, които, необезпокоявани от неочаквания гост, продължаваха да работят усърдно и концентрирано, както обикновено.
– Работилницата разполага с пет отдела и всички те работят на пълни обороти – обясняваше Дядо Коледа. Ето, в първия получавам писмата от децата. Затова тук се намират бюрото ми, където ги прочитам, и разбира се, огромната пощенска кутия, която да може да ги побере.
– О! Колко много писма има в кутията! Как са пристигнали дотук? – възкликна момчето.
– Чрез специална система от радари и магнитни връзки и мрежи. Сложно е, дори и аз не знам как точно работи. Вторият отдел, продължи Дядо Коледа, вървейки, е най-сложният и разнообразен, както виждаш. Той е разделен на групи: едната група, тази в ъгъла, се занимава с изработването на дървени играчки, тази до нея – на пластмасови, третата на дигитални, четвъртата на хартиени, петата на текстилни играчки, а шестата група е за кулинарни изделия: сладкиши, бонбони, шоколадови фигурки.
– Ммм, че вкусно мирише – извика възторжено Макси и, обръщайки гръб на сладкишите, за да устои на желанието да си вземе няколко, попита:
– А този отдел какво прави?
– Той проверява качеството на изработка на всеки подарък. А до него се намира последният отдел – този, който отговаря за изпращането на подаръците. Джуджетата ги натоварват на шейната ми преди моето отпътуване, а след като тръгна, ми изпращат закъснелите подаръци по телепортативна връзка. Те следят също за моята безопасност по време на полета. Е, какво ще кажеш?
– Чудесно сте организирали работата си! – промълви удивен Макси.
– Предлагам да се връщаме обратно на шейната! Още не сме раздали подаръците – каза Дядо Коледа.
Макси се съгласи. В работилницата беше топло, но и малко задушно. Излизането навън щеше да му се отрази добре. На шейната Макси попита стареца как знае кои подаръци къде да достави.
– Имам дигитална карта с цялата информация. Готов ли си за полет?
– Мисля, че да – усмихна се Макси. И двамата се издигнаха високо в небето, а студеният въздух, който лъхна лицата им, ги ободри.
След няколко часа обаче въздухът се затопли. Макси наведе глава. Стори му се, че вижда очертанията и бреговете на два континента: от едната страна беше Южна Америка, а от другата – Африка. Макси погледна Дядо Коледа и очакваше от него обяснение – защо първо посещават южните държави, а не тези от Севера, по-близки до Лапландия. Но Дядо Коледа нищо не каза.
След няколко минути пристигнаха и се преоблякоха в летни дрехи. Доставиха подаръците в градовете и селата на Африка и Латинска Америка. Макси установи, че повечето места, където кацаха, и особено селата, бяха изключително бедни. Малки, схлупени и невзрачни колиби по неравни и кални улици често приютяваха множество семейства.
Когато отново се качиха на шейната, Дядо Коледа каза:
– Винаги раздавам подаръци първо на по-бедните деца — тези, чиито родители нямат възможност да им купят играчки, сладкиши, а понякога дори храна. Но тези деца са почти винаги усмихнати и вярват в доброто, вълшебството и промяната.
На Макси му идеше да заплаче. Той имаше всичко, което пожелае, а тези деца се радваха на малко хляб и често имаха само толкова, колкото да запълнят стомахчетата си.
– Понякога се чудиш колко е несправедлив животът, нали?! – попита Дядо Коледа, въздъхвайки.
Прелитайки и раздавайки подаръци в Северна Америка, Океания, Азия и Европа, старецът разказваше интересни истории и традиции, свързани с празнуването на Коледа в различните времена и страни. Момчето беше впечатлено. Искаше му се и той да знае толкова много и сега съжаляваше, че е прекарвал толкова дълго време пред телевизора и телефона.
Дядо Коледа върна спътника си в дома му и двамата се сбогуваха. На другата сутрин, Макси отвори подаръка си, както му беше заръчал Дядо Коледа. Вътре имаше снимка на Дядо Коледа с джуджетата пред шейната с елените. Имаше и писмо със следните думи:
„Скъпи Макси,
Не обичам да пиша дълги писма с увод и заключение. Затова ти пиша най-главното.
Надявам се, че малкото пътешествие ти е харесало и че си разбрал това, на което родителите ти отдавна искат да те научат. Обещай ми да ги слушаш и да се учиш от тях, защото те ще ти помогнат да се промениш и да поемеш по по-добър път от този, по който вървиш в момента.“
От твоя нов вярващ приятел, Дядо Коледа.
P.S. : Всъщност май написах заключението 🎅🎅🎅!
Допълнение
Сигурно се чудите, какво ли прави Дядо Коледа през времето, когато не разнася подаръци. Отговорът на този труден въпрос се намира в това допълнение.
Както вече знаете, Дядо Коледа може да се преобразява в различни личности, в „различности“, според желанията си – може да бъде млад мъж, спортист или по-възрастен учител, директор на театър или да изпълнява хиляди други роли, които да скрият истинската му самоличност. Но Дядо Коледа има, както всички нас, житейска задача и мисия: да пази, наглежда и учи децата на добро чрез случки и знаци в техния живот. И разбира се, да им носи подаръци!
За Шести таблин међународни божићни конкурс
Ния Стайкова, 15 г., Българско училище „Иван Вазов” Париж, Франция
Ръководител: Петя Тенева, преподавател по български език и литература
Друго место на Шестом таблином међународном божићном конкурсу у категорији литерарни радови старији узраст
