Приятелство в гората
Имало едно време красива гъста зелена гора, в нея живели много животни.
Баба Меца, Кумчо Вълчо, Рунтавелка, Таралежчо, Зайо Байо, Чичо Кълвач и Зайо Байо, те били добри приятели, заедно се грижели за дърветата и цветята в гората. Всеки помагаше с каквото може за да бъде красиво и чисто. Чичо Кълвач имаше вкусна градина със зелки и моркови, радваща окото. Наближаваше зимата, животинките започнаха усилена подготовка за събиране на храна, за да може да изкарат дългата зима. Старият Кълвач ръководеше цялата бригада, поставяше задачи, а всеки изпълнил възложеното му, като награда получаваше торба добрина.
Един ден заваля силен сняг покри цялата гора, вкусните зеленчуци останаха не обрани, а Чичо Кълвач беше много тъжен. Цял ден беше унил, не говореше с никой, не се усмихваше ,тази промяна я видяха неговите приятели.
Бързо, бързо си казаха нещо на ухо сякаш играеха играта ,,счупен телефон“, настана врява всеки взе своята шейна, метла и чувал. Задружно без да знае Чичо Кълвач отидоха в зеленчуковата градина. Баба Меца чистеше снега, Кумчо Вълчо, режеше големите зелки, Рунтавелка вадеше морковите, Таралежчо слагаше в чували, а Зайо Байо ги товареше в шейните,
С задружни сили обраха градината на стария им приятел, закараха пред вратата богатата реколта, а кълвача не вярваше на очите си какво са направили неговите приятели.
Заедно извикаха „Приятел в нужда се познава“.
Горските приятели щастливи пиха чай Чичо Кълвач, извади от тавана кашон с играчки, заедно отново украсиха коледното дърво, написаха и писмо до Дядо Коледа. Останаха да чакат на топло своите подаръци.
За Пети таблин божићни конкурс
Детска Градина 15 „Райна Княгиня“ село Мещица, България
Галина Георгиева, Румяна Маринова
