Свята нощ
На баба Господинка
Всяка година аз и моето семейство с нетърпение очакваме най-сплотяващият и семеен празник Бъдни вечер, а след това и Коледа. Отиваме при баба на село. Тя живее в малка къщичка, но винаги ни приветства с добре дошли и побира всички свои гости, колкото и много да са те.
В утринта на Бъдни вечер баба става още преди изгрева на зимното слънце. Първо запалва огнището. Докато огънят весело играе в камината, баба започва гозбите за празничната вечер, с които ще ни гости. Първо приготвя боб чорба, по тайна рецепта. След като боба весело къкри в гърнето, баба се захваща със зелевите сърмички. Взема от килера със зимнината големи зелеви листа и слага в тях ориз, моркови, лук и всякакви ароматни подправки. Всички са от нейната градина. След това ги завива умело и старателно и ги нарежда в голямото и дебело гювече изпъстрено с чудни краски. Следва приготвянето на най-вкусните печени чушки с ориз, които прави с много любов. Става пладне и баба вече е готова с основните и традиционни ястия. Тя започва най-обичания от нас десерт – тиквеник. Сама си разточва корите за печивото, а не ги купува от магазина. В тях слага сладка тиква и хрупкави орехи, а след това я изпича в голямата печка. Аз и моите братовчеди много обичаме и бабиното жито. И последното и най-важно нещо, което баба приготвя за семейство е содената пита със сребърна паричка. Прекарва часове в украсяването ѝ. Приготвя от тесто всякакви фигурки. Грозде и жито, за да може следващата година да е плодородна. Слънце, като символ на щастието. Изработва и четирилистна детелина, за да имаме късмет. В средата поставя кръста, за може всички ние да сме закриляни от Бог.
Пристигаме. Сърцата ни тупкат развълнувано. Баба ни чува веднага щом спрем до малката пейка пред къщата. Тя излиза и започва да ни прегръща и целува силно. Много сме и липсвали, както и тя на нас. Всички си взимаме багажите и подаръците от колата и тръгваме към вкъщи. Минаваме през тясна, изрината то сняг пътечка, а около нас всичко е бяло. Влизаме вкъщи и е толкова топло. Масата е наредена и ни очаква. Събличаме студените якета и сваляме мокрите ботуши. Всички сядаме около масата и нямаме търпение да опитаме от всичко. Баба ме вика да помагам, защото съм най-голяма от децата и започвам да нареждам прибори и чинии. Всички си говорят и се смеят. Нареждам чаши пълни със сок от апетитните компоти, за които цялото лято баба се е трудила. Големите си взимат и чаши с вино. Скоро всичко е готово и казваме молитва, с която благодарим на Бог за това, които имаме и, че сме тук всички заедно. Вдигаме наздравица и се наслаждаваме на вкусните гозби. Баба, като най-възрастна разчупва питката и раздава на всички нас, с хубави пожелания. А, ето при мен дойде пàрата тази година. Показвам я и всички много ми се радват. Баба казва, че сега ще имам само хубави оценки и, че ще ми е по-лесно в училище. След като приключваме с вечерята, оставяме всичко на трапезата, за да могат починалите ни близки да дойдат през нощта и да хапнат от гозбите на баба. Аз и братовчедите ми си играем на стария килим, а родителите ни си говорят и се смеят весело.
Изведнъж дочувам мъжки гласове, които пеят коледарски песен. Веднага ставам и извиквам, че това са коледарите. Всички тръгват след мен, обличаме се и излизаме да ги посрещнем. Баба върви зад нас и им носи дарове. Коледарите са завладяващи. Пеят от най-любимите ми коледни песни. Наричат ни с коледарска благословия за щастие, любов, благодат, живот, здраве, берекет и плодородие. Баба ги даряват с яйца, кравайчета, мед и ябълки. Те продължават към следващата къща, а ние се прибираме на топло вкъщи. Веднага се сгушваме в леглата си, защото вече e много късно. На сутринта ще бъде Коледа и ще отваряме подаръците. Заспивам на топло под бабините завивки, а навън отново завалява сняг.
Събуждам се от радостта и нетърпението на братовчедите ми да отваряме подаръците. Те ме карат вече да ставам, защото ако не спра да спя ще пропусна най-хубавият ден от годината. Връзвам косата си и хукваме по стълбите по пижами. Долу камината вече е запалена и всички ни чакат. Опаковъчна хартия полита от всички страни. Скачат панделки и брокат. Всички се вълнуват и радват от това, което ще открият в кутиите си.
А навън снежецът тихо си вали и бавно се трупа. Вече няма следа от почистената пътечка. Прозорците са запотели от топлина. Уютно и приятно е. Баба седи отстрани и ни гледа. За нея също има подарък, но тя не бърза да го отваря. За нея най-хубавите подаръци сме ние самите и нашето щастие изпъстрено с усмивки.
Весела, весела Коледа
За Пети таблин божићни конкурс
Симона Василева Василева, 9 Г клас, ППМГ „Добри Чинтулов”, град Сливен, България
Преподавател: М. Милева
Прво место у категорији литерарни радови старији узраст