Както всеки ден след училище, така и днес, Богдан отиде в магазина на най-добрата приятелка на майка си, за да я изчака да се върне от работа. Майка му работеше много и до късно, а момчето беше безкрайно самотно. Липсваше му не само майка му, но и приятелите, които по това време излизаха и се забавляваха, а той стоеше в магазина. Това място за него бе като затвор, в който времето бе спряло, часовете пълзяха тъжно и протяжно и това бе много отегчително.
Коледа наближаваше лека-полека, носейки магия и светлина. Празниците обаче не правеха Богдан щастлив. Те сякаш подчертаваха чувството на самота, липсата на близост и топлина около него и сред радостта на другите момчето ставаше още по-самотно. Няколко седмици преди Коледа той се срещна в магазина с едно момче, което също бе дошло там, за да изчака родителите си да го вземат след училище. Но на него това му се случваше за първи път и момчето, което се казваше Кристиян, беше весело и щастливо. Двамата решиха да поиграят на криеница. Когато дойде време Богдан да се крие, той видя една врата, бързо влезе в някаква стая и докато се оглеждаше за по-скришно място, остана без думи.
Това не беше стая, а магическа фабрика, препълнена с детски мечти и радост. Фабрика за коледни играчки. В нея тичаха, смееха се и сръчно работеха елфи, облечени в ярки цветове. Те изработваха играчките с такова внимание и любов, че дори шокираният Богдан усети някаква невероятна топлина и обич в сърцето си. Фабриката сияеше, окъпана в разноцветни светлини, а във въздуха се носеше аромат на канела и джинджифил.
Богдан реши да остане мъничко там и да погледа. До този момент той никога не бе изпитвал в живота си такова щастие. Може би все пак човек трябва да вярва и в чудото на промяната…
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Софи Драганов, 7 клас, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител и лице за контакти: Янета Димитрова – преподавател по български език и литература
