Adeste Fideles
– Добре дошли отново в специалното коледно издание на предаването „Пеем и се смеем“. С мен сега е Лука Димитров, когото открихме благодарение на почитател на ТикТок канала му. Интересното за този симпатичен 18-годишен младеж е, че е единственият човек в света, на когото латинският е роден език! – красивата червенокоса водеща каза последните думи засилено, подканяйки публиката в залата да аплодира госта. А те нямаха и нужда от подкана. Облечени в пъстроцветни дрехи и в коледно настроение, всички вече познаваха програмата и очакваха поредния гост. Разбира се, най-усмихнат беше бащата на Лука, мъж на средна възраст с вече изцяло побеляла коса, в очите на когото се четеше гордост и обич.
– Благодарим, че си с нас, Лука. – каза водещата с усмивка и му стисна ръката.
– За мен е чест.
Двамата общуваха на латински. За публиката беше предоставен спонтанен превод. Момчето носеше коледно червена и прилежно изгладена риза, колкото и нетипично да е това за младеж, живеещ сам с баща си.
– Какво прекрасно произношение! Така ли е говорил Юлий Цезар?
Публиката беше подканена да се засмее.
– Всъщност, моето произношение датира от малко по-късен период. Не е класическото, а е така нареченото „еклисиастично“ произношение.
– Винаги ли си знаел, че има нещо уникално в това, че говориш латински език? – продължаваха въпросите.
– Не, изобщо. Като дете знаех, че не говоря на езика, на който общуват хората навън, но не мислех, че това е странно. Братовчедите ми, например, са наполовина французи и вкъщи си говорят на френски. Винаги съм знаел, че има много различни езици, дори и в нашата империя.
– Империя?
– Ох, държава, извинете. – поправи се Лука.
– А защо родителите ти са решили да те научат именно на латинския като роден език? Да не са професори?
– Не са професори. Но, познахте, баща ми е малко странен. Здрасти, татко! – каза Лука, като весело махна към баща си. – Винаги е бил луд по историята и латинския език. Отгледан съм от него. Майка ми е починала когато съм бил съвсем малък. Но, права сте, … защо наистина? Може би не би било зле да попитам баща си.
Публиката отново се засмя, този път по своя воля. Особено говорещите латински. Приятно е човек да разбере шега на език, който не владее перфектно. Всички се смайваха от лекотата, с която Лука се изразяваше на този така наречен „мъртъв“ език.
Скоро дойде ред на кулминацията на предаването. Водещата стана и обяви, че гостът ще изпее коледна песен в латинския ѝ оригинал – “Adeste Fideles”.
Лука се придвижи до малка сцена, украсена с примигващи светлинки във форма на снежинки. Камерата се насочи към лицето му, дотогава сериозно и любезно, а сега живо и мистериозно. Запя. Гласът му беше като оперен бас, но в него същевременно звучеше и силната емоция, която може да се предаде само на родния ти език. Всички неволно се изправиха на крака и останаха така до края. Отдаден на песента, Лука едва забеляза, че баща му стана и излезе от залата, сякаш му беше прилошало. Изморен и дишащ дълбоко, младежът се поклони грациозно. Ясно беше, че след това изпълнение ще последват още много покани и много изяви пред публика.
***
Както всяка година на Бъдни вечер, двамата седнаха пред приготвената от тях трапеза. Бащата на Лука разчупи питката и подаде голямо парче на сина си.
– Не забравяй да отчупиш и за себе си. – подкани баща си Лука. – Да не ти е лошо? – допълни младежът, като изведнъж се сети, че баща му беше напуснал залата по-рано, а и изглеждаше някак блед.
– Не, защо да ми е лошо? – отговори бащата и започна да яде.
След днешната си изява Лука виждаше историята на живота си в нова светлина. Наистина ли беше толкова интересен? И ако да, заради него самия ли беше това или заради оригиналното решение на баща му?
– Татко? – Лука се готвеше да зададе важен въпрос.
– Да, Лука? – Е, не каза буквално „да“, защото, колкото и да е странно, тази дума не съществува в латинския език.
– Кажи, защо си решил да ми говориш на латински?
Бащата остави питката, погледна сина си в очите и за пръв сподели с него на най-искрения латински, на който беше способен:
– Заради майка ти.
След кратка пауза, през която отпи от налятата ракия, продължи.
– Не можех да понеса нещо да ми напомня за нея. Дори ти, дори гласа ти.
– Какво? – подскочи Лука. – Но това е лудост. Какво общо има езикът…?
– Още не можеш да разбереш напълно, Лука. Не си обичал някого както обичах майка ти. Когато тя почина, не исках да говоря с никого. Не исках дори да чувам думите, които тя е говорила, да произнасям пред някого думите, които съм шептял на нея.
На Лука му се зави свят. Обикновено се чувстваше някак стар, някак… древен. А сега усещаше, че има неща, които не знае, за които не е дораснал. Тогава каза:
– Моля те… позволи ми да чуя гласа ѝ.
Бащата излезе от стаята без да продума. Върна се с видеокамера от 2000-те години и мъничка касетка, каквато Лука не беше виждал преди. Включи устройството в контакта, изчака да се зареди за минута и вкара касетата. На малкая екран беше Лука, на около една годинка, до елхата, в скута на майка си. А тя пееше с ангелски глас: „Елате вий, всички вярващи, щастливи, елате, елате във Витлеем…“
За Шести таблин међународни божићни конкурс
Стефан Ступак, 13 г., Българско училище „Иван Вазов” Париж, Франция
Ръководител: Дора Димитрова, преподавател по български език и литература
Треће место на Шестом таблином међународном божићном конкурсу у категорији литерарни радови старији узраст
