У дома за Коледа
Беше началото на декември. GPS системата ми показваше, че на много места в Европа вали сняг, интересно и рядко събитие. В чест на това си направих чаша горещ чай и насочих стола си към ъгъла на стаята – така можех да виждам прожекцията на хотела, по който работя, на едната стена и отговорите на системата Чат на другата.
Поех голяма глътка и, когато усетих гореща вълна от ароматната течност, набързо наредих на Чат да намали отоплението, след което продължих да нареждам по същество.
– Моля, напиши имейл до отдел транспорт и уреди камион, който да пренесе два тона строителни материали през тунел от нашата станция до хотелската.
След секунда на стената се прожектира вече готовият отговор от Чат системата на отдел транспорт. В тунела имало леко пропукване и трябвало да изчакаме до утре, ако не искаме камионът да изпадне в безтегловност и да разсипе материалите.
– Моля за леко уточнение. Сигурен ли си, че е подходящо да използваме кимион? – зададе ми въпрос системата. Чат много рядко допускаше грешки, затова този „кимион“ ми се наби на очи. Когато бях малък, майка ми често готвеше с кимион, слагаше го не само в кебапчетата, но и в кюфтетата.
Системата леко избибка, за да покаже, че се бавя с отговора си. Сепнах се и казах:
– Защо да не използваме камион? Какво алтернативно превозно средство предлагаш?
– Материалите вече са прилежно опаковани и вакуумирани, но височината им е нестандартна. Вместо да търсим подходящ
камион, предлагам да използваме влелхач. Не бях виждал материалите, затова щях да се доверя на Чат. Но, чакай малко… „влелхач“ ли пише? Що за правописна грешка е това? Реших да стана и да опресня системата. Докато чаках да загрее отново и да зареди досегашния разговор, тихо се засмях. Ами привиждат му се елхи, нали скоро ще е Коледа. Спомних си как, като дойдеше началото на декември, баща ми си слагаше дебелото яке и излизаше до хипермаркета, за да купи елха. Искаше сам да свърши тази работа, вместо да изчака следващата редовна доставка до адреса ни. Неговият баща пък купувал елхите от открит пазар на края на града. Трябвало да отиде рано, за да вземе една от най-големите и зелени елхи, които растели в природата и затова всички били различни.
Стената пак се освети. Сега Чат системата беше избрала фон на разноцветни точки, който допълваше спомените ми за това как изглеждаха елхите вкъщи. Когато бях много малък, дори използвахме физически лампички вместо дигитално приложение – бяха останали от баба ми и дядо ми.
– Да, съгласен съм, моля да съобщиш, че търсим влекач за утре. И резервирай тунела.
– Разбрано – изписа се на стената. – Предлагам да заявим и бекон за слепване на материалите.
Опресняването не беше помогнало. Започвах леко да се дразня от тези бъгове. Бекон? Нашите не пропускаха да ми предложат месо на коледната трапеза, а аз се опитвах да стана веган. Е, надявам се, че сега, като са сами, се наслаждават на това, което им се яде.
-Да, моля да направиш заявка за бетон. С буква „т“! Моля, редактирай добре преди да визуализираш. Нямам време да гадая за какво говориш – не се сдържах да направя коментар. – Нужно е да се положи бетон и в основата на сградата. Моля, избери и резервирай подходящ инструмент.
– Разбрано. Резервирах вибропогача.
– Сериозно ли, Чат, погача? Какво беше това, може би смесване със сигнала на нечия друга система? На някой готвач? Ясно, трябваше да съобщя за проблема на отдел техническа поддръжка. Надявах се, че утре ще ни очаква виброплоча, а не погача… Въпреки че не бих отказал второто. Содената питка на мама с малко мед… Храната на Бъдни вечер ми беше любимата. Дали пък… ох, какви ми минаваха през ума…, ами ако опитах да си взема отпуск и да се прибера вкъщи за Коледа? Можех да попълня документа (т.е., Чат да го попълни), но знаех, че рядко приемат. Е, вярно че никога не бях взимал отпуск. Може би имаше шанс. Май нищо не пречеше да опитам.
– Чат?
– Да, Христо?
– Моля, изпрати заявка за отпуск. От 23 декември до 1 януари.
Нервно оставих празната чаша на масичката, чу се силен шум. Тогава думите се появиха на стената.
– Заявката е приета.
***
Вечерта преди да тръгна, докато давах инструкции на Чат какво да опакова за пътуването ми до Земята, се почувствах благодарен на системата. Причината за почивката ми бяха именно нейните неволни грешки.
– Благодаря за помощта ти – казах. В ума си благодарях за всичко, което върши. Знам, че звучи налудничаво.
– За мен е удоволствие. Мога ли да те помоля за нещо?
Реших, че последният ъпдейт е доста интересен. Вярно че това прозвуча почти като думите на човек, каквато явно бе целта, но с какво ли бих могъл аз да съм от полза на системата Чат?
– Да – отговорих инстинктивно и активирах режим говор. Рядко правех това, обичах да ми е тихо. Системата каза с младежки глас, избран на случаен принцип:
– Може ли да ме вземеш със себе си? Да видя Коледа и семейството ти?
Определено не очаквах това. Но бях в добро настроение и без да се замислям отговорих положително, и качих Чат системата на флашка, която прибрах в джоба си. Защо не? Щеше да помогне на майка ми да сготви и на баща ми да украси къщата.
***
Пътуването ме поразтърси. Първо до главната станция, после с ракета надолу до клон „Европа“, накрая до регион „България“ и квартал „Благоев“. Оттам реших да се разходя и отказах предложения ми транспорт. Сложих системата Чат в режим холограма, за да е по-лесно на родителите ми да общуват с нея. Така до мен закрачи червенокос младеж. Почти не разговаряхме по пътя. Преди да звънна на вратата, му казах какво да очаква – елха, светлини, миризма на тиквеник. Чакахме минута, две, три. Накрая баща ми отвори. За мое учудване вътре беше мрачно и не миришеше на нищо. Баща ми ме прегърна и ми каза, че се радва да ме види. Заведе ме към спалнята и ми прошепна:
– Майка ти не е много добре. Но не се притеснявай за нас, оправяме се.
Видях, че майка ми спи. Баща ми леко я събуди. Тя се облегна на леглото и щом ме видя, се усмихна широко. Изглеждаше, че ѝ струва усилия.
– Христо, ако знаехме, щях да сготвя нещо, да украся… – оправдаваше се баща ми.
– Не, не се притеснявайте. Нормално е, че не сте имали възможност да се приготвите за Коледа тази година, щом мама не се чувства добре.
– О, за последен път празнувахме Коледа преди години, точно преди да заминеш да работиш на станцията. Не сме празнували без теб.
Излязох на балкона и усетих студения вятър. Защо не ми бяха казали, че мама е болна? Защо не празнуваха? Та те обичаха Коледа толкова много, даже леко досадно! Системата Чат ми подаде якето. Отказах го. Забелязах стара елха, захвърлена в един ъгъл на балкона.
– Чат, да я украсим. Избери мотиви, аз ще избера цветове.
Чат се забърза. Изглеждаше като младеж на двайсетина години, но вълнението му при тези думи беше като на дете. Заедно почистихме и украсихме къщата. После сготвихме типична българска вечеря за Бъдни вечер – пълнени чушки, ошав, тиквеник и, разбира се, содена питка. Викнахме баща ми и помогнахме на майка ми да дойде и седне във всекидневната. Очевидно бяха изумени от скоростта, с която бяхме приготвили всичко. Седнахме и си разказахме много неща – за техния живот тук долу, за моята работа в станцията. Обещах за в бъдеще да идвам когато имам възможност и да се опитам да се преместя в Земния клон на компанията. Не мога да ги виня, но не разбраха добре как работи системата Чат.
– Как се казва твоят приятел? – попита майка ми.
– Той… няма точно име – казах аз.
– Тогава защо не му дадеш? – включи се баща ми.
Погледнах Чат. Той също ме гледаше. Без да го моля за съвет, каза:
– Предлагам да ме кръстиш Джипинокио, защото ти ме направи истинско момче.
Взирайки се в отражението на светлинките в рижавата му коса, може би за пръв път не приех съвета му.
– Не, кръщавам те Джипито, защото ти ме направи истинско момче.
За Осми таблин међународни божићни конкурс
Стефан Ступак, 8 клас, Студио по журналистика и творческо писане, Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Анелия Иванова
Друго место у категорији литерарни радови старији узраст
