Днес е Възкресение. Цяла нощ не можах да спя, толкова мек и мек , като памук премени земята. Сутринта, когато заехтя камбаната, снегът беше престанал. Дърветата, претрупани с кичури сняг, бяха свели клони и сякаш се усмихваха, пременени в новите си празнични цветове.
Време беше за черква. От всякъде започнаха да се стичат богомолци по четирите краища на нашето село, а камбаната ги приканваше като загрижена майчица да и целунат ръка, да я прегърнат, да споделят празника заедно, защото всеки вярващ бърза у дома да си иде, радост велика със своите близки да сподели.
Днес е ден за радост, ден за обич, ден за благослов и смирение. Днес се преражда най-великият човек между човеците. Днес е най-великият празник на човечеството.
Празнува небето, празнуват животинките, празнуват хората. Празнува и майката земя, чиста и облечена в бяла премяна като млада булка. Да празнуваме заедно. Амин.
За четврти таблин међународни васкршњи конкурс
Валерия Петрова Неделчева, 10 г. „Ателие за приказки” – Бургас при Народно читалище ”Христо Ботев 1937” – Бургас, България
Mентор: Атанаска Желязова
Друго место у категорији литерарни радови средњи узраст
