Нов живот
Есента дойде с първите дъждовни капки. Вятърко тичаше над гората и свиреше в комините на сънливите къщички в края на големия град. Птичките ги нямаше. Стегнаха набързо куфарите и се отправиха на пътешествие. Там, където винаги е топло и дъждът не пее приспивни песни. Само врабчето остана. Дърветата съблякоха алените премени, земята цяла се застла със златни тъкани черги.. Горкото врабче! Стана му студено…беше свикнало Слънчо да гали с топли лъчи перушинката му през лятото..а зелените листа на дърветата да му шепнат приказки.. а сега, прегръщаха го голите клони на дърветата, сякаш сплетени в прегръдка ръце.
Врабчо разпери крилца…подгони две-три едри дъждовни капки, запрепуска с вятъра.. Ехей, чудна надпревара…Колко мъничко изглеждаше селото отвисоко. Можеш да го побереш в шепа! Спомни си за лястовичките, неговите съседи..домиля му, но пък не съжаляваше, че остана тук, където се беше родил, там- под старата стряха –Сега беше застлана с чуден килим- мек като пух! Сякаш някой беше разстлал одеяло от памук! Сгуши се между листата. И чуден сън го споходи..От семенцата, които разпиля палавото дете онзи ден главици надигнаха малки зелени стъбълца, събудиха се зажаднели за нов живот…едно малко чудо!Благодатна е есента и чудотворна, от нея се ражда животът-повтори се то думите на стария дядо Живко.А напролет, когато птичето оглася със своя ангелски глас гората и възпява прохладните сенчести поляни, тучните високопланински пасбища..и онази малка, сладка ,дъхава ягодка! Приглася му цялата гора, разкривайки тайни за незнайни храбреци, които планината е приютила някога…Припява и ветрецът, който гали нежно бузките на детето и роши златната му косица..А ромонът на бистрото поточе шепти,, Ела! Остани!
И сякаш поемаше; песента на малките скаути…Нещо се размаърда под пуловера ми! Стопли се и се разшава Сивчо… Ами, да! Взех го само за миг да го стопля, но си помислих, че ще му е по-добре при мен-на топло вкъщи! А напролет при следващия поход отново ще дойдем точно тук, ние двамата скаути, аз да се поразтъпча, жаден за нови вдъхновяващи преживявания, А Сивчо да пази лятос страта хижа.. Пък да си е при своите…Жаркото лято, мразовитата зима- походи винаги ще има! Защото ние, децата, безкрайно жадуваме за планината! Обичаме животните, билките, цветята!
Свята нощ! Коледна нощ!В навечерието сме на най-светлия Християнски празник-Рождество Христово.. А казват, че по Коледа се случвали чудеса.. А знаете ли за мен какво ще бъде най-голямото, най-святото… Мечтая по цялата земя всички да си подадем ръка, да няма бедни,да няма гладни..да няма ,,сиви“ и мръзнещи врабчета, да бъдат сити децата по земята, защото от всички краища на света еднакво горещи, чисти по детски са сърцата…
За Пети таблин божићни конкурс
Велислав Ивайлов Василев, 7. клас, България, град Шумен, ЦПЛР-ОДК, Шумен, УЛК „Сладкодумци“
Ръководител: Силвия Маринова
