Спомен
Тази 2020 година няма да я запомня с нищо добро. Раздели ме с много от приятелите ми, спря тренировките ми, направи скучни междучасията в училище. И най-лошото –скри на всички лицата ни зад маски. Вече не виждаме по улиците лица, а само очи. Но тези маски ме подсетиха за едни други – кукерски маски, които видях миналата година в България. Сега ще ви разкажа тази история.
Специално отидохме в родния град на мама –Перник, където всяка зима се провежда международен фестивал на кукерите. Това е стара българска традиция от много векове назад за прогонване на злото. От цялата страна и чужбина се бяха събрали групи, облечени по най-причудлив начин. Някои с кожи от различни животни, други с дрехи от нарязани разноцветни ленти, трети с много красиво избродирани дрехи. Но всички имаха на кръста си вързани по няколко звънци, наречени хлопатари – от най-малки, до най-големи размери. Един от групата бие тъпан и в такт с него леко подскачат всички кукери, хлопатарите звънят и се получава нещо много красиво, от което, както казваше мама, направо настръхваш. Целият град през целия ден е под звуците на този звън от стотици хлопатари и това дава особено чувство на всички присъстващи. А те са стотици хиляди. Градът е пълен с усмихнати хора, деца, майки и татковци, баби и дядовци. Всички със зачервени от студа бузи, но много весели и щастливи. Най-силно обаче ме впечатлиха кукерските маски или както ги наричат ликове. Те са най-различни по големина. Изобразяват разни птици и животни, многоглави змейове, разни страшни непознати същества. Някои от тези ликове стигат до два-три метра. Целите са направени от пера, разни лъскави стъкълца и други материали, които са събирани и лепени едно по едно в продължение на месеци. На някои има закрепени цели препарирани птици и глави на диви животни. Целия този звън на хлопатарите, страшните облекла и ликове имат за цел да уплашат и прогонят злото и болестите. В това са вярвали старите българи, живели преди много векове. Радвам се, че този обичай е запазен до днес и всяка година се организира този фестивал, на който за наша радост миналата зима присъствахме и ние. Беше прекрасно преживяване, което си заслужава да бъде видяно от всеки, който има българска кръв и обича България. Този карнавал е трудно да бъде разказан – трябва да се види!!! Ние го видяхме и запомнихме завинаги!
